Често задавани въпроси

Всеки който желае да стане част от Регистъра и да бъде потенциален дарител, би могъл да го направи на място в Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки или в лабораториите „Рамус“ в цялата страна, които доброволно помагат в логистиката.

Над 80 различни заболявания – левкемии (остри, хронични, миелопролиферативни неоплазии и др.), лимфоидни неоплазии (неходжкинов лимфом), бета-таласемия, апластична анемия, редица имунодефицитни състояния, наследствени синдроми, свързани с недостатъчност на костния мозък (Амегакариоцитна тромбоцитопения, Анемия на Diamond-Blackfan, Анемия на Fanconi и др.), наследствени метаболитни нарушения и някои солидни тумори.

Най-добрият донор е тъканно (HLA) съвместим сиблинг (брат или сестра). В повечето семейства вероятността за намиране на HLA идентичен сиблинг не надвишава 25% и зависи от големината на фамилията. За останалите 75% шансът е да се намери напълно съвместим неродствен донор.

Главен комплекс на тъканната съвместимост (HLA). Това са молекули, които се намират на повърхността на клетките и участват в представянето на антигени на Т-лимфоцитите. В контекста на трансплантацията, HLA молекулите са имуногенни и са основният тъканен маркер, срещу който се развива алоимунния отговор към клетките (на донора или на реципиента) и тъканите (на реципиента).

В повечето семейства вероятността за намиране на съвместим донор във фамилията не надвишава 25%. Останалите около 75% от пациентите са зависими от намирането на неродствен съвместим донор, който желае да дари стволови клетки. Какво показват цифрите в България - всяка година около 120-150 пациента се насочват към трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Средно едва 20% от тях имат напълно съвместим донор в семейството. За останалите 80% от пациентите се търси неродствен донор от Международния регистър (WMDA), където са включени и донорите от Българския регистър за донори на костен мозък и периферни стволови клетки и Националната публична донорна банка за стволови клетки. За съжаление при едва 42% от българските пациенти се намира подходящ неродствен донор и имат шанс за трансплантация. Именно чрез разширяването на националните регистри, а от там и на Международния регистър, можем да дадем шанс за живот на всички нуждаещи се пациенти.

През последните години се наблюдава тенденция за непрекъснато нарастване на честотата на тези заболявания – само с левкемия през 2018 г. в света са диагностицирани 407 000 пациента и са регистрирани 309 000 смъртни случая, докато за 2022 г. техният брой е 487 294 нови пациента и 305 405 смъртни случая. Левкемията е и най-честото онкологично заболяване в детската възраст и е една от основните причини за смъртността при децата – през 2022 г. в света са диагностицирани 77 681 деца с левкемия и са регистрирани 31 114 смъртни случая. Смъртността, честотата, произхода и патогенезата на левкемиите зависи от техния подтип, който обикновено се класифицира като лимфоиден и миелоиден. Медикаментозното лечение е успешно само при някои от пациенти с хематологични неоплазии, а лечението с химио- или лъчетерапия често не дава желания резултат. В тези случаи трансплантацията на здрави кръвни стволови клетки е единствената дефинитивна терапия.

В България всяка година около 120-150 пациента се насочват към трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Средно едва 20% от тях имат напълно съвместим донор в семейството. За останалите 80% от пациентите се търси неродствен донор от Международния регистър (WMDA), където са включени и донорите от Българския регистър за донори на костен мозък и периферни стволови клетки и Националната публична донорна банка за стволови клетки. За съжаление при едва 42% от българските пациенти се намира подходящ неродствен донор и имат шанс за трансплантация. Тъй като генофондът на различните региони се различава, именно разширяването на националните регистри, а от там и на Международния регистър, може да даде шанс за живот на всички нуждаещи се пациенти.

Всеки човек между 18 и 55 години, който няма сериозни здравословни проблеми и има желанието да се превърне в герой за някой в нужда, може да се запише като потенциален доброволен донор на стволови клетки.

Зависи. Доброволното донорство на хемопоетични стволови клетки е анонимно и донорът не знае на кого дарява своите стволови клетки. Така както и самият пациент не знае от кого получава клетките. В повечето страни тази тайна може да бъде разкрита едва две години след трансплантацията и то само при изричното съгласие на донора и на реципиента.

Когато сте донор за член от семейството, направлението за изследване на тъканата ви съвместимост с вашия роднина се издава от болницата, където се лекува пациента и по преценка на съответната лекарска комисия. Законовата уредба в цял свят, вкл. и в България, не позволява на донорите да се изследват по своя преценка или желание за тъканна съвместимост със произволен пациент (било то и роднина).

Не. Законовата уредба в цял свят, вкл. и в България, не позволява на донорите да се изследват по своя преценка или желание за тъканна съвместимост със произволен пациент (било то и роднина). Разбира се, може да се включите анонимно като доброволен донор в Българския регистър. Ако излезете като подходящ донор за вашия познат, приятел или роднина, то Вие може да дарите стволови клетки за него, но анонимно. Т.е. нито той ще знае, че клетките са Ваши, нито Вие ще знаете че сте му помогнали. В повечето страни тази тайна може да бъде разкрита едва две години след трансплантацията и то само при изричното съгласие на донора и на реципиента.

При записването като потенциален доброволен донор на хемопоетични стволови клетки подписвате информирано съгласие и Ви се вземат 2 епруветки периферна кръв (както при почти всяка манипулация в лаборатория). Кръвта е необходима, за да можем да определим Вашия HLA генотип, който е необходим, за да се търси подходящ реципиент. И това е. Оставате в регистъра до навършване на 60 годишна възраст или докато не изразите искане да Ви свалим. През този период Вашето задължение е просто да ни информирате, ако смените адреса или телефона за контакт, както и ако възникне някой по-сериозен здравословен проблем, който може да възпрепятства донацията. Ако някога излезете съвместим с някой пациент, който се нуждае от Вашите клетки, то ние ще се свържем с Вас, за да потвърдите дали все още искате и можете да дарите. Ще оценим здравословното Ви състояние и чак след това може да се премине към същинския процес на даряване.

При записването като потенциален доброволен донор на хемопоетични стволови клетки подписвате информирано съгласие и Ви се взимат 2 епруветки периферна кръв (както при почти всяка манипулация в лаборатория). Ще определим Вашия HLA генотип, който е необходим, за да се търси подходящ реципиент. И това е. Цялата процедура ще отнеме не повече от 15-20 минути.

Първо ще трябва да потвърдите Вашето желание да дарите ХСК. Ще Ви вземем кръв, за да изследваме някои показатели и ще минете през бърз скринингов въпросник, за да преценим здравословното Ви състояние към момента. За целта ще трябва да минете през някоя от партньорските ни лаборатории или да дойдете при нас. Цялата процедура ще отнеме не повече от 30 минути. След като се потвърди, че Вие сте най-подходящия донор за пациента, ще обсъдим с Вас следващите стъпки от процеса.

Цялата процедура е разделена във времето и отнема не повече от 10-20 часа от личното ви време:
• Записване като потенциален донор: 15-20 минути
• Първоначален скрининг за конкретен пациент: 30 мин.
• Оценка на здравословното състояние: 1-5 часа
• Стимулация чрез растежен фактор: 2 х 10 мин за 5 дена
• Донация: обикновено 4-6 часа

Костният мозък се взема чрез пункция от тазовата кост. Процедурата се извършва под обща анестезия, като обемът зависи от теглото на донора и реципиента. Обикновено се налага 1-2 дена болничен престой.

Костният мозък е жива тъкан, която се възстановява много бързо (4 до 6 седмици). Възможно е да почувствате дискомфорт в областта на бедрените кости и таза, от където се взима костния мозък, както и обща отпадналост от анестезията. Симптомите ще отшумят до няколко дена след даряването.

Освен класическите рискове на упойката дарителството на стволови клетки от КМ се счита за безопасно.

Хемопоетичните стволови клетки се намират в костния мозък. Въпреки това, малка част от тях се откриват и в периферната кръв (около 0,02% от левкоцитите). Поради ниския им брой в периферията, няколко дни преди процедурата на донора се прилага медикамент т. нар. растежен фактор (G-CSF), който ще повиши броя на циркулиращите в периферната кръв стволови клетки.

ПСК се събират в деня на даряването, чрез процедура наречена афереза. Манипулацията не е болезнена и е безопасна. Не е необходимо приемане в болнично заведение. По време на приложението на растежните фактори са възможни леки мускулни или костни болки.

Всяка бременна жена може да реши да дари кръвта, оставаща в пъпната връв след раждането. Преди да вземе решение за донорство на клетки от пъпна връв, бъдещата майка трябва да обсъди с лекарите дали отговаря на определени изисквания. Едни от основните критерии на подбор са: добро здравословно състояние, възраст над 18 г., да не е носител на инфекциозни заболявания, да не страда от злокачествени болести и полово преносими инфекции. Бъдещата майка попълва документ за съгласие за донорство и формуляр за здравословно състояние. Вземането на кръв от пъпна връв се осъществява след раждането на бебето и отделянето му от пъпната връв и не крие никакъв риск нито за бебето, нито за майката. Пъпната вена се пробожда с игла и кръвта се събира в специален кръвен сак. Цялата процедура трае не повече от 10 минути. Обикновено се събират 70-100 мл кръв. Тя се изследва за инфекции, микробиологична контаминация, кръвна група и др. От дарената кръв се отделя клетъчен концентрат, съдържащ стволовите клетки, като обработката се извършва с автоматизирана система, осигуряваща високо качество на продукта.

В днешно време около 80% от трансплантациите се извършват с хемопоетични стволови клетки от периферна кръв. Останалите около 20% са с ХСК от костен мозък или кръв от пъпна връв.

Трансплантационният център изпраща информация до донорския регистър за предпочитаният източник за ХСК. Въпреки това, донорът е този, който преценява дали иска или не иска да дари съответните клетки.

Необходимото количество хемопоетични стволовите клетки зависи от теглото на реципиента. Преди да се пристъпи към донация, трансплантационният център, където се лекува пациента, изпраща информация за нужното количество стволови клетки. По време на оценката на донора за годност за даряване, се преценява дали това количество може да се вземе от донора, тъй като броят на тези клетки е в пряка зависимост от теглото на донора/реципиента.

Човек може да дарява ХСК 5-7 пъти без това да компрометира имунната му система. Въпреки това, като неродствен доброволен донор може да дарите максимум два пъти, след което Ви сваляме от регистъра дори и Вие да желаете да продължите. Така ще имате възможност да дарите ХСК и за ваши близки, ако това се наложи.

Даряването на хемопоетични стволови клетки се счита за безопасно. Тъй като това е медицинска процедура, се вземат всички предпазни мерки, за да се гарантира безопасността и благосъстоянието на донора.

При даряване на ХСК от периферна кръв може да се наблюдават грипоподобни симптоми и/или да има оплаквания свързани с болка в костите или умора преди самото даряване. Тези симптоми отшумяват много бързо след деня на самото даряване.

При даряване на ХСК от костен мозък има дискомфорт в областта на бедрените кости и таза, от където се взима костният мозък, както и обща отпадналост от анестезията. Симптомите отшумяват до няколко дена след даряването.

Даряването на единица кръв от пъпна връв е неинвазивна процедура и не крие никакъв риск за майката или за бебето. Взимането на пъпната връв става след раждането и след отделянето от майката на плацентата с прикрепената пъпна връв.

Не. Доброволното донорство на хемопоетични стволови клетки е анонимно и донорът не знае на кого дарява своите стволови клетки. Така както и самият пациент не знае от кого получава клетките. В повечето страни тази тайна може да бъде разкрита едва две години след трансплантацията и то само при изричното съгласие на донора и на реципиента.

Българският регистър за донори на стволови клетки е част от Националната публична донорна банка за стволови клетки и е единствената структура в България, която осигурява донори за обезпечаване на дейностите по трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Част от Международния регистър (WMDA, World Marrow Donor Association). Дейността на Регистъра е разделена в две направления – търсене и откриване на съвместими донори за пациентите в България и поддържане на регистър на потенциалните доброволни донори.

Когато пациент бъде насочен към трансплантация на ХСК, се определя неговия HLA генотип, на база на който се търсят подходящи съвместими донори. Първо се търси във фамилията, но ако там няма подходящ донор, се търси неродствен донор в Българския и в Международния регистър. Ако се идентифицира потенциален неродствен донор, се свързваме с него, ако е от Българския регистър, или със съответния национален регистър, където се е записал донора.

Националната публична донорна банка за стволови клетки (НПДБСК) обработва и съхранява дарени единици кръв от пъпна връв, които са достъпни за всички пациенти нуждаещи се от трансплантация на стволови клетки. Всеки пациент със заболяване, за което такъв тип лечение е с доказан ефект, има право да се възползва от тях. Трябва да се знае, че индикациите за лечение със стволови клетки от пъпна връв са строго дефинирани и е необходимо становище от съответните специалисти, дали конкретното заболяване и стадият му са показани за такова лечение. Количеството на стволови клетки в единицата кръв от пъпна връв често е недостатъчно за лечението на възрастен човек, поради което вече се трансплантират повече от една проби, взети от различни дарители.

Световният регистър (WMDA) е създаден през 1994 г. Основната му мисия е насърчаване на глобалното сътрудничество и споделяне на най-добрите практики между различните регистри в полза на пациентите и донорите на стволови клетки. Целта е да се улесни обмена на хемопоетични стволови клетки и да се осигури равен достъп до тях на всички пациенти по целия свят. Едновременно с това се наблюдава и поддържа здравословното състояние на донорите.

Базата данни на националните регистрите е основата, върху която се градят всички останали дейности за търсене на подходящ неродствен донор. Към 2026 г. в WMDA членуват 80 регистри на донори на стволови клетки и 45 банки за стволови клетки от пъпна връв от 56 страни. Те осигуряват общо над 44 млн. доброволни донора и над 700 хил. единици КПВ, сред които се търсят подходящи дарители за всички пациенти по света, за които няма подходящи фамилни донори.

Два конкретни индивида, каквито са донорът и реципиентът при ТХСК, се различават по тяхната геномна структура. Нормалните генетични вариации в човешкия геном могат да генерират потенциално имуногенни трансплантационни антигени и да доведат до болест на присадката срещу гостоприемника (Graft versus host disease, GvHD), реакцията на присадката срещу левкемията (Graft versus leukemia, GVL) или отхвърляне на присадката. Основна роля при алогенния имунен отговор имат HLA молекулите, ето защо HLA съвместимостта между донора и реципиента е главният имунологичен критерии, по който се избират донорите и който има пряко отношение към успеха на трансплантацията.

Към момента в България има два донорни центъра, които могат да събират стволови клетки от възрастни доброволни донори – във Варна и в София. Разходите, свързани с донацията – медицински прегледи, пътувания, престой, ще бъдат покрити от Регистъра.

Не. Донорството на ХСК е доброволен акт и е напълно безплатно. Всички разходи, свързани с процеса, се покриват от Регистъра и Министерството на здравеопазването.

Няма изисквания към по-специален хранителен режим.

Да! Бременността или кърменето нямат отношение към записването като доброволен донор, но не могат да се даряват ХСК в този период. Затова временно ще бъдете свалена от регистъра и ще Ви включим отново шест месеца след раждането или докато не спрете да кърмите.

Ще се свържем с вас, ако в даден момент се появи пациент, за когото вие сте подходящ донор.

До навършване на 60 години или докато не изразите желание да ви отпишем.

Съвместимостта между донор и пациент е изключително рядка, защото генетичните комбинации са безброй. Затова всеки нов донор в Регистъра увеличава шанса един пациент да намери своята „генетична половинка“ и да получи шанс за живот.

Трансплантацията на периферни стволови клетки е безболезнена процедура и животоспасяващо лечение за хора с рак на кръвта и заболявания като левкемия и лимфом. При нея болните стволови клетки на пациента се заменят със здрави от донор, които възстановяват нормалното функциониране на организма.